Учени разкриват изненадваща полза за мозъка от смеха: „Това е умствена тренировка“

Старата поговорка, че смехът е най-доброто лекарство, може би е вярна, според ново изследване, което предполага, че той е и жизненоважен катализатор за развитието на децата.

Смехът и играта са фундаментални за здравословния растеж на мозъка, емоционалното благополучие и социалните връзки, според Жаклин Хардинг, доктор по философия, експерт по ранно детско развитие в университета Мидълсекс в Лондон.

В книгата си „Мозъкът, който обича да се смее“ Хардинг твърди, че радостта е сложен биологичен феномен, който помага на децата да се справят със стреса и да изградят по-устойчиви, възприемчиви умове, съобщи информационната агенция SWNS.

„Когато виждаме децата да се смеят, ние сме свидетели на брилянтността на мозъка в действие: учене, свързване и растеж“, каза Хардинг пред SWNS.

„Надеждата и хуморът, изглежда, не са просто подправка на живота, а основа за здравословно развитие.“

Смехът активира широки мозъчни мрежи, включително двигателните региони и префронталния кортекс, много преди децата да се научат да говорят. Като помага на мозъка да разрешава противоречиви идеи, той повишава креативността и ангажира работната памет, действайки като „умствена тренировка“, казват експертите.

На молекулярно ниво смехът променя вътрешната химия, като намалява хормоните на стреса като кортизол и епинефрин. Той също така увеличава „химикалите на щастието“ като допамин, серотонин и ендорфини.

Освен това е известно, че смехът повишава окситоцина, който задълбочава емоционалните връзки между родители и деца.

Продължителният стрес прави точно обратното: Той нарушава ученето, потиска имунната функция и променя развиващата се лимбична система, която управлява емоциите и дългосрочната памет, според SWNS.

„Казано по-просто, емоционалното състояние на малките деца влияе пряко върху начина, по който те се ориентират в света“, каза Хардинг.

Родителите могат да насърчат тези ползи чрез моменти на спонтанна игра и радостна връзка, съветва експертът.

Тези взаимодействия правят повече от това да предизвикат смях – те помагат на децата да развият емоционална регулация, засилват чувството за безопасност и връзка и подкрепят социалното и когнитивното развитие, според Американската академия по педиатрия.

„Спонтанната, радостна игра е противоотрова срещу стреса, тъй като повишава нивата на ендорфини, отделяни от мозъка“, каза Хардинг. „Творческата, щастлива игра върши най-брилянтната си работа на молекулярно ниво, особено в момент, когато човешкият мозък е най-възприемчив.“

Тази споделена радост установява и „корегулация“, при която детето се учи да управлява собствения си стрес, като черпи от биологичен запас от положителни ранни преживявания.

Хардинг се застъпва за директното интегриране на хумора в класните стаи, за да се намали когнитивното натоварване и да се подобри начинът, по който децата запомнят ключови понятия.

Чрез повдигане на нервната система, радостта създава оптимална среда за усвояване на информация, както се отбелязва в статията на SWNS.

„Безопасните взаимоотношения и нестресовата игрова среда насърчават ученето“, добави тя.

„Учебната програма никога не трябва да бъде приоритизирана пред тези два основни фактора.“

Екип 19минути