Учредителите превъзмогнаха враждите и горделивостта си, за да докажат пред света, че България има силата и мъдростта да вземе съдбата си в свои ръце. Това каза по време на тържественото заседание на Народното събрание Цвета Караянчева по повод 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция, предаде Фокус.
„Преди 140 години на тази дата бе извършено дело на върховно родолюбие и държавническа мъдрост. Преди 140 години представители на българския народ с различни идеологии, различни представи за бъдещето и различни интереси се обединиха и превъзмогнаха тези свои различия, за да създадат първата българска Конституция. Те превъзмогнаха враждите си и личната си горделивост, за да докажат пред целия свят, че България има силата и мъдростта да вземе съдбата си в свои ръце и да поеме пътя си на независима държава. Днес ние народните представители от 44-ото Народно събрание имаме нечувания късмет да седим на скамейките, на които те са седели. Важно е да помним във всеки миг, че сме тук, заради тях, а не заради себе си. Тук сме, за да изразим смирението“, каза още Караянчева.
По думите й всеки един депутат допуска грешки и трудно постига съгласие. „Ако си припомним всекидневно завещаното от строителите на съвременна България, ако всекидневно осъзнаваме величието на тяхното дело, това ще ни направи по-добри и по-достойни служители на българския народ“, посочи Караянчева.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Автомобил на НСО, в който се е возил Кирил ...
bTV Cinema 19 май 21:00ч.
Режисьор: Мартин Цандвлит
В ролите: Улрих Томсен, Заки Юсеф, Софи Торп, Андерс Матесен и др.
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!