Tъй като съм от 20 години в политиката, а от 25 години съм юрист, съм имал случая и отговорността да се сблъскам с похватите на злоупотреба с власт (и да се боря с тях по сто начина) на:
- Никола Филчев,
- лейтенантите на Филчев, които цял мандат управляваха прокуратурата зад гърба на иначе почтения човек и прекрасен юрист Борис Велчев,
- Сотир Цацаров,
- Иван Гешев и
-
Борислав Сарафов, изпълняващ длъжността.
Това е предостатъчно време и предостатъчно "Главни", за да съм дълбоко убеден, че личността на "Главния" е почти без значение. Имали сме за този четвърт век трима добри и двама посредствени юристи, възпитаници на (и преподаватели в) ЮФ на СУ и издънки на Магнаурската школа, хора във видимо цветущо ментално здраве и други, които изглеждат леко нестабилни.
Безспорно, откакто Борисов и Пеевски имат влияние върху избора, се наблюдава деградация на професионалните и лични качества, характерна за целия ни публичен живот. Но не и на същността на проблема, заровена дълбоко в постсъветския модел на прокуратурата ни и още по-дълбоко - в наследеното от 70-те години преплитане на организирана престъпна дейност и "защита на националната сигурност". Преплитане, преминало от държавно-плановата в пазарната икономика и от "старите" служби в "новите".
Самият Пеевски не е нещо повече от олицетворение и инструмент на това преплитане. И на изключително опасния опит на мрежите на взаимна зависимост между служби и организирана престъпност да ръководят пряко публичния политически живот.
Та, накратко - няма никакво особено значение дали ще "спрем Сарафов". Както нямаше никакъв положителен резултат от свалянето на Гешев или от изтичането на мандата на Цацаров. Нямаше положителен резултат дори от седемте години, в които "Главния" Велчев не беше лице от техния типаж и произход*.
Всички Сарафовци и Гешевци са лесно прежалими, дори безплатни пионки. Боя се, че дори Пеевски не е много повече.
Съответно - предлагането на лесно решение чрез "спиране", "отстраняване" и пр. на конкретни физически лица е или опасна наивност, или опасен популизъм. Решението, доколкото има, а аз винаги съм оптимист, че едно здраво общество намира решения, ще отнеме десетилетие, а не часове. И ще започне с признаване на факта, че проблемът е много дълбок, отвъд силите на шепа реформистки политици и конюнктурните ни законодателни инициативи.
* проф. Борис Велчев, за разлика от наследилите го симеоновски санкюлоти, произхожда от най-високите нива на аристокрацията на БКП. Този елемент от биографията му не го прави симпатичен, но вероятно го е имунизирал в младостта му от риска да бъде вербуван от средно ниво криминални типажи. А нивото му като юрист и преподавател е безспорно оценено от повечето юристи, които познавам.
Радан Кънев
facebook.com
