Защо тихи млади стават насилници: Какво е Синдром на Вертер

Какво е Синдром на Вертер и защо уж тихите деца стават насилници, често без родителите и преподавателите им да забележат? Това е темата на днешния ни тревожен лайфхак. Защото само 6% от агресорите в млада възраст са психически неадекватни, както показват международните изследвания. Пет пъти по-голям е броят на жертвите, които чуждата агресия към тях е превърнала в агресори.

Името на психологическата травма от този тип идва от феномена, когато четейки една и съща книга - именно за страданията на младия Вертер, наполеоновите и също млади офицери имат истинска епидемия от агресия и самоагресия - истинска вълнА от самоубийства.

Съвременните изследвания показват, че медийното огласяване на насилие е мощен стимулатор за деца, които имат или са преживели насилие - психологически или физически, и бързо се превръщат в агресори, за да не се чувстват слаби и жертви.

Интересно е, че такива деца по-често са от благополучни семейства, тоест не домашно насилие предизвиква това, а по-скоро изолация в собствената им среда. Поне 30% от авторите на агресия, включително убийства в американските училища и университети са именно такива аутсайдери сред връстниците си. Те се вдъхновяват от разказите за учиищно или университетско насилие, които виждат и четат.

Те им служат като ноу-хау как сами да се превърнат в популярни - тази ужасна култура на известността, като сами осъществят нападение. И така се чувстват силни - нормална потребност във времена на неопределеност и войни, които психически натоварват всички, а особено много младите, които нямат опит за справяне и стресът за тях е по-голям. 

80% реагират агресивно, след като сами са били подложени на изолация ии емоционално - по-рядко на физическо насилие, което е породило обида и фантазии за отмъщение. 

Лайфхакът е как това да се предотврати?

Лишаването от информация и социални мрежи може да бъде с обратен ефект, доколкото Забраненият плод обикновено поражда неистово желание да се изпита тръпката, а в тези неща не е по-малка, отколкото за наркотици или други неща, пораждащи зависимости.

На първо място психолозите препоръчват да се наблядават психосоматични симптоми - честа смяна на настроението, прикриване на случки от ежедневието, често главоболие, болки в стомаха, рязко вдигане на температура, тикове, безсъние, самоизолация, които в повечето случаи са породени именно от такъв тип тревоги при младите хора. Страхът и тревожността са най-силно изявени физически именно при тийнейджърите от 13 до 17-18 г., когато е и максимумът на бързото превключване към агресия. 

За учителите и родителите, които забелязват такива неща - освен да говорят помежду си за тях, да си имат доверие и да го надграждат, е важно да могат да водят истински разговори с младите хора. Доверителните отношения с тийновете трябва да се създават много по-рано, за да може да няма риск във възрастта, когато напрежението е максимално. Те да имат минимално чувство за страх и безпокойство.

Освен това, важен лайфхак е не само да се споделя, но и младият човек да се учи първо да фиксира проблема с признаването му и то най-вече пред себе си, а после да търси, най-добре заедно с родителите/учителите/психолозите решение. Той трябва сам да победи страха, а не да му се намесват със сила в това защото това ще го остави инфантилен и незрял за цял живот. Независимо дали в тайни разговори и заплахи към родителите или самия агресор, който е довел нашия млад човек до въпросното състояние.

Което да го спаси от агресия и самоагресия в конкретния момент. Но и от развиване на зависимости и последващите психологически, а оттам физически проблеми и заболявания в следващите етапи от живота.

Защо лайфхакът е саморазрешаване на проблема?

Защото най-често агресорът в млада възраст не действа сам, сама е обикновено единствено жертвата. Това прави трудно договарянето с всички, особено ако се пази в тайна или става зад гърба на жертвата, отказ от нападенията и нанасянето на травми, което пък допълнително катализира нарастването на жестокостта на жертвата и "магнитуда" на нейното избухване.

Трябва да се разбира, че за извършващия атака, това също е трагедия и достигането до тежко травмиране и убийства, много често приключва и със самонараняване/самоубийство на жертвата, превърнала се сама в агресор като следствие от агресивното поведение към нея.

Адекватното оказване на помощ от родителите/учителите/училищните психолози не е просто психологическа препоръка, но е и вариант за предотвратяване на престъпления. 

В същото време е и предпазване проблемът да бъде "решен" чрез питане на изкуствен интелект, което най-често води именно до самоубийство на жертвата, а именно най-често до него се допитват за тайните си помисли изолираните или самоизолиралите се млади хора.

Важен лайфхак: както ще прочетете след малко в историята на младия Вертер, на когото е кръстен проблемът/синдромът, "никое зло не идва само" - обикновено има натрупване на причини, комплекс от фактори, които водят до отчаянието и превръщането на жертвата в агресор. Особено, ако гледа света през призмата на негативизма. Което допълнително ограничава шансовете за придобиване на воля за решаване на проблемите.

Не е смешка поредната силно психологическа българска поговорка, че "тихите води са най-дълбоки"!

Често дори забелязани като ненормални симптоми, много родители/учители сами се отказват от разговор с младите хора за възможен проблем или подхождат назидателно, с което допълнително плашат жертвата и ускоряват времево превръщането й в насилник като реакция срещу неразбирането дори от страна на най-близките. 

Ето каква е историята на Вертер във второто издание, което поражда вълната от самоубийства заради чувство за аутсайдерство в обществото при офицерите на Наполеон:

"Вертер работи известно време при един придворен пратеник. Педантичността на началниците му и тесногръдието на дворцовия етикет обаче го карат да осъзнае, че не се вписва в това общество и не може да се идентифицира с него. Един ден граф С. му заявява, че неговото буржоазно присъствие притеснява прослойката на властимащите и Вертер се чувства съсипан. Същевременно разбира, че Лоте и Алберт са се оженили, без да го информират и без да го поканят, и тази вест го кара да помоли да бъде освободен от двора. Вертер отпътува към свой познат княз, където остава няколко седмици, а след това се прибира в родното си място Валхайм.

Младият мъж отново започва да посещава Лоте. Несъзнателно Лоте кокетничи с чувствата на Вертер, тя например докосва с канарчето си първо своите и след това неговите устни, и с това разпалва чувствата на младия Вертер. Лоте отказва на Вертер да се „наслаждават на чувствата на едно истинско приятелство“ и го моли за кратко да се отдалечи от нея и да я посети отново по Коледа, тъй като и хората от селото са започнали да ги обсъждат.

Вертер не спазва тази уговорка и в отсъствието на Алберт отново се появява при Лоте, при което започва да ѝ чете от стиховете на Осиан. Те се отдават на чувствата си, но когато Вертер прегръщайки и започвайки да я целува, слага край на чисто платоническата им любов, Лоте се отдръпва объркана и се затваря в съседната стая. За да не притеснява повече Лоте и за да запази нейната чест, Вертер решава да отнеме живота си. В последното си писмо до Лоте той изразява дълбокото си убеждение, че ще срещне Лоте отново, в един друг свят. В навечерието на Бъдни вечер той се застрелва в глава с взет назаем от Алберт пистолет. На следващата сутрин той е намерен мъртъв".

Михаил Първанов