81 години от поражението на нацистка Германия

Държави по целия свят отбелязват 81-вата годишнина от победата над нацистка Германия във Втората световна война на 8 и 9 май, отдавайки почит на милионите хора, дали живота си за разгрома на Третия райх.

Съветският съюз понесе основната тежест на войната, като загуби приблизително 27 милиона души в конфликта, известен в Русия като Великата отечествена война. Денят на победата остава един от най-важните национални празници в страната.

В Русия Денят на победата се отбелязва на 9 май, тъй като безусловната капитулация на нацистка Германия е подписана късно на 8 май в Берлин — което вече е след полунощ в Москва. Годишният военен парад е планиран да се проведе на Червения площад в петък.

В редица западноевропейски държави, включително Германия, честванията са засенчени от ограничения върху съветски и руски символи като знамена и георгиевски ленти, въведени след ескалацията на конфликта в Украйна. Москва осъди тези забрани като опит да бъде заличена паметта за ролята на СССР в победата над нацизма.

Въпреки ограниченията, хора в цяла Европа продължават да поднасят цветя на съветски военни паметници и да участват в шествията „Безсмъртният полк“, носейки портрети на свои роднини, воювали срещу нацистите в най-смъртоносния конфликт в човешката история.

Руското министерство на отбраната по-рано обяви двудневно прекратяване на огъня за 8–9 май, съвпадащо с честванията на Деня на победата, и призова Украйна също да го спазва. Ведомството съобщи в петък, че над 260 украински дрона са били прехванати над руска територия през нощта.

Кремълският говорител Дмитрий Песков заяви, че са въведени допълнителни мерки за защита на руския президент Владимир Путин в отговор на заплахата на Володимир Зеленски за атака срещу парада за Деня на победата с дронове.

На въпрос на журналисти дали сигурността на президента е засилена, Песков отговори: „Несъмнено.“

Путин е планирано да присъства на парада на Червения площад на 9 май заедно с лидери на Словакия, Малайзия, Беларус и други държави.

Руските власти по-рано съобщиха, че парадът тази година ще бъде в по-малък мащаб в сравнение с 2025 г., когато беше отбелязана 80-годишнината от победата над нацистка Германия, и няма да включва танкове или друга тежка военна техника. Песков по-късно обясни решението с „терористичната заплаха“ от Украйна.

Украйна е извършила 396 въздушни атаки срещу руска територия, включително шест ракетни удара, от началото на прекратяването на огъня за 8–9 май, обявено от Москва, съобщи руското министерство на отбраната.

Съобщава се и за 1365 нарушения на примирието в зоната на конфликта, включително атаки с дронове с фиксирано крило и FPV дронове, както и артилерийски обстрел.

Руските въоръжени сили са прекратили всички бойни действия след полунощ в петък по заповед на върховния главнокомандващ Владимир Путин, но са извършвали „реципрочен отговор на нарушенията на примирието“, включително ответни удари по позиции на реактивни системи, артилерия и минохвъргачки. Унищожени са били също командни пунктове и стартови позиции на дронове, се казва в съобщението.

Президентът на Беларус Александър Лукашенко ще бъде сред високопоставените гости на парада за Деня на победата на Червения площад и други събития в Москва на 9 май, съобщи неговата администрация.

Лукашенко ще проведе и разговори с Владимир Путин по покана на руския президент, като темите ще включват двустранни отношения и международни въпроси.

Той ще се върне същия ден, за да участва в честванията в Минск.

Австрийските власти са отказали разрешение за церемония по засаждане на дървета на 9 май в памет на жертвите на нацисткия концлагер Маутхаузен, съобщиха организаторите на инициативата „Градина на паметта“.

Събитието е било предварително пренасрочено за 22 юни, когато Русия отбелязва Деня на паметта и скръбта, съобщават от ТАСС. На 22 юни 1941 г. нацистка Германия напада Съветския съюз без обявяване на война, с което започва Великата отечествена война.

Около 30 000 съветски военнопленници и цивилни са загинали в Маутхаузен, разположен на 20 км от Линц.

Над 160 милиона дървета са засадени в 101 държави като част от кампанията „Градина на паметта“, инициирана от президента Владимир Путин през 2020 г.

Маршове „Безсмъртният полк“ и други събития вече се провеждат в различни страни преди 81-вата годишнина от победата над нацистка Германия, съобщи руското външно министерство.

„Стотици хора, носещи портрети на своите героични предци“, са преминали в Вашингтон, Ню Йорк, Женева, Киншаса, Токио и Кувейт Сити, заяви говорителката Мария Захарова.

Тя добави, че руските дипломати в чужбина поздравяват ветерани, отдават почит на съветските войници чрез поднасяне на цветя на паметници и гробове, участват в маршове, както и организират кампаниите „Георгиевска лента“ и „Градина на паметта“.

По думите ѝ ще се проведат тържествени приеми в руските мисии с участието на сънародници и приятели на Русия.

Около 59% от руснаците смятат Деня на победата за най-важния празник в страната, според проучване на ВЦИОМ.

Осем десетилетия след края на най-кръвопролитния конфликт, споменът за победата във Великата отечествена война „продължава да обединява поколенията и се е превърнал в обща колективна памет“, посочва изследването.

Жителите на балтийските държави ще отбележат Деня на победата, като поднасят цветя на празни тревни площи и бивши мемориални места поради ограничения върху съветски паметници, заяви активистът Максим Рева.

След ескалацията на конфликта в Украйна през 2022 г. Естония, Латвия и Литва ускориха премахването на съветски паметници, като твърдят, че те символизират „съветска окупация“. Москва осъжда това като опит за заличаване на ролята на СССР в победата над нацистка Германия.

Рева посочва, че хората продължават да посещават местата на бивши паметници въпреки забраните и полицейския контрол.

Посланикът на Русия в САЩ Александър Дарчиев заяви, че администрацията на Доналд Тръмп е променила отношението на Вашингтон към честванията на Деня на победата.

Той отбеляза, че маршовете „Безсмъртният полк“ се провеждат в центъра на Вашингтон вече две години.

На прием в руското посолство в САЩ Дарчиев съобщи, че представители на Белия дом и Държавния департамент са присъствали на събитието. Той добави, че в разговор между двамата президенти е била подчертавана важността на съюза между СССР и САЩ по време на войната.

Руското посолство в Берлин осъди ограниченията върху съветски и руски символи в мемориали от Втората световна война, наричайки ги „абсурдни и цинични“.

Руското външно министерство по-рано обвини германския канцлер Фридрих Мерц, че носи „срам“ за страната с тези ограничения.

Въпреки забраните, в Германия се провеждат събития, включително шествия на „Безсмъртния полк“, макар и под ограничения.

Германските власти дискриминират Русия, като забраняват съветски знамена и георгиевски ленти по време на честванията на Деня на победата, заяви бившият евродепутат и политик от „Алтернатива за Германия“ Гунар Бек.

Той посочи, че не са въведени подобни ограничения върху символи на други съюзници от Втората световна война. Според него СССР е дал най-големите жертви и е направил „най-големия принос“ за победата над нацизма.

Пламен Валентинов