„Най-голямата мистерия на Америка“ се оказва мит: експерти разкриха истината за Изгубената колония на Роанок

В продължение на повече от 400 години една и съща история се разказва в Америка.

През 1590 г. губернаторът Джон Уайт се завръща на остров Roanoke Island, край бреговете на днешна Северна Каролина, и открива английското селище изоставено. Няма тела, няма следи от бой, а единственият знак е издълбан върху дървен стълб надписът „CROATOAN“.

Този надпис се превръща в основа на една от най-големите нерешени мистерии в историята на САЩ, пораждайки теории, че 118-те заселници са били избити, умрели от глад, болести или просто са изчезнали в дивата природа.

Но нови радиовъглеродни анализи може би пренаписват историята.

Археолози са датирали животински останки, открити заедно с английски артефакти на обект на Hatteras Island, и са установили, че те са от края на XVI век — точно времето, когато Изгубената колония изчезва.

Откритията добавят нови научни доказателства към нарастващия брой изследвания, според които заселниците не са изчезнали, а са се преместили и са оцелели, като са се установили в Кроатоан — днешния остров Хатерас.

Според независимия изследовател и местен жител на Хатерас Скот Доусън мистерията, която поколения американци смятат за загадка, всъщност е мит, който игнорира историческите документи и ролята на местното население.

„Нямаше никаква мистерия до 1937 г.“, казва Скот Доусън пред Daily Mail, като добавя, че разказът е бил „изкривен“ и „измислен“.

„Всичко, което трябва да направите, за да решите загадката, е да прочетете първичните източници.“

Той твърди, че в популярния разказ е заличена и ролята на народа Croatoan Tribe, въпреки че исторически документи многократно споменават племето и близките му отношения с английските заселници.

„Те сведоха едно истинско племе, истински хора и истинско място до мистериозна дума върху дърво“, казва Доусън.

За да подкрепят тезата си, изследователите провеждат четири отделни радиовъглеродни теста върху зъби от елен, открити в същия почвен слой като английски артефакти.

Останките не са човешки — умишлено избрани, за да се избегнат етични спорове.

Пробите са анализирани в Центъра за приложни изотопни изследвания към Калифорнийския университет, като и четирите теста показват дати, съвпадащи с края на XVI век.

„Един резултат може да е случайност, но четири поредни — това вече е достатъчно“, казва Доусън.

Резултатите съвпадат със стратиграфията на обекта, но дават допълнително научно потвърждение, че селището датира от периода на изчезването на колонията.

Сред находките има и еленова челюст, в която е забит железен куршум от мускет — пробивен боеприпас, използван от английските войници в края на XVI век.

Тъй като оловните куршуми не могат да бъдат датирани с въглероден анализ, учените датират самия елен, приемайки, че животното и куршумът са от един и същи период.

Според Доусън идеята за „нерешима мистерия“ се разпространява след популярна театрална постановка, посветена на колонията Роанок, поставена през 1937 г.

Спектакълът представя изчезването като загадка и затвърждава този образ в общественото съзнание.

С времето сценичната версия навлиза в учебници и популярна култура.

„Това е огромна маркетингова кампания“, казва той. „Тя започна, за да продава билети.“

Историята на колонистите от Роанок започва през XVI век, когато група, изпратена от сър Уолтър Роли, създава първото английско селище в Новия свят.

Сред тях е и бременната дъщеря на губернатора — Елинор Уайт Деър, която ражда Вирджиния Деър, първото английско дете, родено в Северна Америка.

Само седмици по-късно Джон Уайт отплава за Англия за провизии и не може да се върне три години заради войната с Испания и заплахата от Армадата.

Когато се завръща на 18 август 1590 г., всички заселници са изчезнали.

Единствената следа е думата „CROATOAN“, издълбана върху дървена ограда.

Кроатоан е името както на близък остров — днешния Хатерас — така и на местното племе, живяло там.

Англичаните вече са познавали този народ, а един от неговите водачи, Мантeо, е бил техен съюзник и преводач.

Доусън твърди, че самият Джон Уайт не е възприел надписа като мистерия.

„Много се зарадвах, че намерих сигурен знак, че са при Кроатоан“, пише Уайт в своите записки.

Експедицията решава да се насочи натам, но лошото време и липсата на провизии ги принуждават да се върнат в Англия.

Според Доусън това оставя малко място за мистерия.

Археолозите, работещи от 2009 г. на Hatteras Island, откриват десетки хиляди артефакти — английски и местни, намерени заедно.

Сред тях има мечове, части от оръжия, медни пръстени, плочи за писане, стъклени мъниста, гюлета, обеци и железен рапир, смесени с местна керамика и стрели.

Открити са и следи от английски постройки в непосредствена близост до индиански жилища, което предполага съвместно обитаване.

Намерени са и следи от металургична обработка (т.нар. „хамърскейл“), която не е била позната на местните племена през XVI век, което според археолозите доказва присъствие на английски ковачи.

Други находки включват фина метална кукичка от дреха — типично европейски предмет, вероятно принадлежал на жена от експедицията.

Изследвания върху картата на Джон Уайт показват скрит символ на крепост, а обект в днешния окръг Бърти е дал допълнителни артефакти от същия период.

Въпреки множеството находки историците остават разделени, а някои спорни обекти като т.нар. „камък Деър“ не са еднозначно приети като автентични.

Все пак археолозите смятат, че доказателствата постепенно очертават картина не на мистериозно изчезване, а на постепенно сливане със местното население.

Вместо да изчезнат без следа, заселниците вероятно са направили това, което подсказва надписът: отишли са в Кроатоан.

Източник: dailymail.com

 Мария Пенчева